Фен сайт на Лили Иванова

НАЧАЛО
БИОГРАФИЯ
ФОТО ГАЛЕРИЯ
АЛБУМИ
СИНГЛИ
КОМПИЛАЦИИ
ВИДЕО АЛБУМИ
ФОНОКАРТИЧКИ
СБОРНИ ИЗДАНИЯ
ТЕКСТОВЕ
СТИХОВЕ
ФОРУМ
АНКЕТА
ВИДЕОЛИНКОВЕ
ВИДЕО
МУЗИКА



ТЕКСТОВЕ / ННН

ННН
02.02.08 00:00

 

Няма бряг за любовта

Ти разбираш ли какво е
само мене да обичаш
да пленуваш само мен
да търсиш мен
и мен да преоткриваш

Ти разбираш ли какво е
само мене да обичаш
без въпроси за това
как и колко ще ме имаш.

Пак ме питаш за брега
няма бряг за любовта
искаш приказна земя
за теб да сътворя.

това не мога !

Пак ме питаш за брега
няма бряг за любовта
с теб достигна ли земя
ще тръгна но сама.


това го мога !

Нека спре
 
Безименни цветя в недовършен храм
измамна светлината се топи зад хълма
разголени души се докосват там
раздялата се ражда, но сама по тъмно.

Тук съм ти виновно пак мълчиш
дишай, изправи се сам и виж.
Нека спре, да вали самота
нека спре, щом е тук любовта.

Изгубени мечти в нестинарски танц
оловни са крилете на лъжата нова.
Дете рисува кръст в пеперуден транс,
а въздуха нашепва започни отново.


НА СБОГУВАНЕ


Та значи тъй! Реши и си отиваш...
На добър час - аз няма да те спра.
Ще потъжа ден-два, ще ми е криво,
ала от скръб едва ли ще умра.

И мене, ако някога ме стопли,
усмивката на някой друг човек,
ще ме спаси от старите ми вопли,
но пътят ми ще стане ли по-лек.

Сърцето ми докрай ще се разнищи,
във него ще пресъхне песента
и то ще заприлича на огнище,
в което ровят с пръчка в пепелта.

И то ще заприлича на вратата,
която подир теб мълчи и зей
и през която само нощен вятър,
ще носи прах, от твоите нозе.

Но тръгваш ти дори без сбогом
аз не те виня -
на този свят пътеки много,
но любов - една.


Наше лято

Наше лято, дълго като вечност,
наше лято, кратко като миг,
на любов, на скръб ли ни обрече
за какво ни сбра във своя мир...

С клони - вплетени ръце човешки
и с луна - лице над две лица,
и с едно дихание горещо
ти овъгли нашите сърца.

Ти не бързай, лято!
Чакай, миг неповторим!
Ах, поне в сърцата
Ние да те задържим!

Сняг ще падне - клони ще прекърши.
Вятър лунен лик ще угаси.
Но със сняг и с вятър ли ще свършиш,
наше лято, топъл миг красив?...


НЕ МОГА ДА ТИ ВЯРВАМ

Ти пак се върна.
Защо идваш ти?
Нима при мен отново,
ха! - за обич си дошъл?

Припомняш ми нещо
със престорена жал.
Млъкни! Не мога
да слушам лъжи.

Навярно искаш пак
с тези празни слова
в мен да събудиш
забравени чувства ти.

Гори в мен дълбоко
като рана любовта.
Недей я разравя -
тя още боли!

Не мога да ти вярвам.
Може би да греша?
Но всички твои думи
са за мене лъжа.

В сърцето ми влезе
и го ограби без жал.
Какво искаш още
от мене сега?

Чуй! Аз не искам
нищо, нищо от теб.
За мъртвата обич
аз плача без глас.

Не! Не за тебе
са сълзите ми днес.
Сега тръгни! Иди си ти!
Остави ме сама!


Невероятно

Любовта е полет над бездна,
последен дъх на душата,
но кога, но кога изчезна?

Невероятно!

После страх, страх от нас самите,
няма връщане, има само умора,
със часовник спрял се скиташ
сред хората...

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява...
Ти разбра ли какво си имал
и какво остава?

Любовта беше полет над бездна над бездна,
последен дъх на душата,
но кога, но кога изчезна...

Невероятно...

Всичко е обяснимо,
всичко се преживява...
Ти разбра ли какво си имал
и какво остава...


Ноктюрно

Внезапно, внезапно ли се озовахме
в неотбелязани земи?
Една луна, една луна над нас съзряхме
и чухме, че река шуми,
и че от близо и далече
донася песенни слова
с неразбираемо наречие -
безумно вечната трева,
че птица в тъмното се къпе,
преди над нас да закръжи,
че някаква тревога скъпа
разбужда нашите души...

Или пък, или лиричното наследство
повика, повика нашите съдби,
камбана, камбана на далечно детство
далечни, далечни удари заби...

И нещо силно, нещо мило
прииждаше на този бряг,
и то ни правеше безсилни
като последен сняг.


Нямо кино

С теб седим в нямо кино,
филмът - за учащи забранен.
Помниш ли мойто име
или си забравил оня ден?

С теб седим в нямо кино,
но мълчим виновни пред света.
Някъде теб те има
в нямо кино - звук от любовта...

Не ме обичай! Забрави ме с песента!
Едно момиче в нямо кино отлетя.
Не се завръщай, не оставяй обич в мен!
Тя пак е съща, но го няма оня ден...

Помниш ли още филма -
оня филм за двама забранен?
С теб седим в нямо кино -
споменът е ням за теб и мен...

Не ме обичай, забрави ме с песента!
Едно момиче в нямо кино отлетя...
Не се завръщай, не оставяй обич в мен!
Тя пак е същата, но го няма оня ден.

Не се завръщай,
не оставяй обич в мен!
Тя пак е съща,
но го няма оня ден...


НЕ СИ ОТИВАЙ

текст: Иля Велчев

Не, не си отивай!
Обичай ме една секунда още!
Една сълза сапфирена блести.
Една сълза сапфирена умира.

Не, не си отивай!
Обичай ме една секунда още!
Сълза в ресниците се прощава
със своята изгубена любов.

Жените трябва да са винаги със някого.
Жените не обичат самотата.
Жените искат винаги да са обичани.
Дори тогава, когато не обичат.

Не, не си отивай!

Жените трябва да са винаги със някого.
Жените не обичат самотата.
Жените искат винаги да са обичани.
Дори тогава , когато не обичат.

Не, не си отивай!

Аз сякаш никога не съм се влюбвала.
Измислих те в театъра на чувствата.
Но аз сама към сцената ще викна.

Не, не си отивай !

Не, не си отивай !


НЕ МЕ КОРИ

Не ме кори, че любовта
изтлява като гаснеща жарава.
Изминаха години оттогава -
променяше се бавно с нас и тя.

А как ме топлеха преди
горещите, жадуваните думи!
Но днес от тях остават помежду ни,
утихващи във спомена следи.

Да търсим ли отново брод -
не знам дали това си заслужава,
щом нашата любов не продължава
завинаги, за цял един живот.

Не ме кори, че любовта
увяхва като стрък красиво цвете.
Сезони свои има и сърцето -
настъпила е в него есента.


НЯКОЙ ДЕН

Кажи защо все още си далече?
Кажи защо не мога да заспя
и чувам стъпките ти всяка вечер,
и бавно, като залез, се топя?

Забравена ли трябва да си ида?
Какъв е тоя жребий ми кажи -
единствено в съня си да те виждам
и нещо странно все да ми тежи?

Не се страхувай, ако си далече -
вратата чака, свети моят праг!
Бъди за моята любов обречен
и знай, че ще намериш моя бряг!

Звездите тук са още неоткрити
за твоя поглед и за моя ден.
Ако не вярваш - вятъра попитай,
но ти ела, ела тук някой ден!

Така ще бъда още по-красива.
Различен ще е вече моят глас,
когато твоят вятър ме залива
и няма да е бездна между нас.

Повярвай ми - това са мойте думи.
Оставам със протегнати ръце.
Не искам да заглъхват мойте струни
и да изсъхва моето лице.


НЕ СЕ СЪРДИ

Не се сърди, не се сърди!
Не казвай, че не те обичам аз!
Че пак във мене е духнал някой вятър
и литвам по земята, и те оставям сам.

... грей във моите зеници. (?)
Ветрове ме викат по света. (?)
И да спре отлитащата птица
е безсилна любовта.

Не се сърди, не се сърди!
Но любовта не може да ме спре!
Зоват ме вечно просторите далечни
и все към тях ще тичам със всички ветрове.


НИКОЙ

Ти тръгна...
Ти изчезна, но аз не попитах -
не поисках да питам -
ти защо си отиваш...
И ти не попита
защо съм тъй мълчалива
без да видиш моя вик
спрял без глас в очите...

Ти тръгна...
Ти изчезна, а нашата обич
с теб бихме съживили
със едничка дума...
Но в тишината страшна
тръгна ти без да видиш
моя вик в очите...

Никой не ще да чуе този вик.
Скитникът-вятър ще го грабне в нощта
и като птица той ще литне над света.
Никой... Никой...
Но този ням и тъжен вик (?)
със вятъра към тебе вечно лети -
ще те намери гдето и да бъдеш ти!

Ти тръгна...
Ти изчезна и тишината
погълна любовта ни
като страшна бездна.
И сега напразно
аз след тебе викам -
обич отлетяла
не е върнал...
Никой.


НАЙ-ХУБАВИЯТ ЛЪЧ

Да бях най-рядък на земята цвят
аз своята чаровна красота,
аз своя аромат ти бих дарил
та да омайваш хората добри.

Да бях най-ярка слънчева звезда
аз вечната си жива светлина
на теб навеки щях да подаря
за да огряваш цялата земя.

Да можех образа ти мил
да претворя в най-звучна песен
аз образа ти бих сравнил
с най-хубавия лъч небесен.
0.1339