|
|
ВМЕСТО СБОГУВАНЕ
Музика: Камен Драндийски
Текст: Явор Кирин
С теб морето от страсти
нека пак да преплувам.
Всяка нощ е прекрасна
щом дъхът ти дочувам.
В нас телата говорят
с неизказани думи.
Сякаш вечер прелита
любовта помежду ни.
С теб морето от страсти
пресушихме до дъно.
Аз не исках обаче -
ти се влюби безумно.
Нека всеки си тръгне,
без да иска отсрочка.
Няма кък да се върна,
щом съм сложила точка.
Пр.
Днес няма връщане!
Само сбогуване.
С мен тази нощ докрай бъди,
но утре просто си върви.
Днес няма връщане!
Само сбогуване.
Днес няма вечен кръговрат.
С мен липсва всеки път назад.
С теб морето от страсти
пресушихме до дъно.
Аз не исках обаче -
ти се влюби безумно.
Нека всеки си тръгне,
без да иска отсрочка.
Няма кък да се върна,
щом съм сложила точка.
Пр.
Днес няма връщане!
Само сбогуване.
С мен тази нощ докрай бъди,
но утре просто си върви.
Днес няма връщане!
Само сбогуване.
Днес няма вечен кръговрат.
С мен липсва всеки път назад.
Днес няма връщане!
Само сбогуване.
С мен тази нощ докрай бъди,
но утре просто си върви.
Днес няма връщане!
В безкрайността
Аз вярвам на това, че много скоро,
ще дойде той и тук ще спре,
ще ме докосне със ръка,
ще каже "Търсих те по цялата земя..."
Тогава аз ще знам,
че някой мисли е за мен,
към мене бил е устремен:
във безкрайността.
Да, зная това,
че няма вечно да живея в самота...
И в моя дом студен
ще има обич и за мен,
за мен, изгубена сама
във безкрайността
Да зная това,
но няма винаги да бъда все сама
във безкрайността.
Да зная това,
че няма вечно да живея в самота...
Ще има някой с мен,
за него аз ще бъда ден,
ще бъда вечна светлина
в безкрайността.
Венера
Венера, приятелко добра,
привет от мен, от моя поглед нежен.
В писмо дали ще мога да сбера
това, което искам да ти кажа.
Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но не умея и нима е грях -
кога ли съм се учил на това?
Аз исках да ти дам от свойта жар,
за да не мръзнеш в дългия си път,
но ти не взе искра от мойта гръд,
а кой живей без огън и другар?
По-нежно и от славей бих ти пял,
щях слънцето за теб да донеса,
но аз не знам на славея гласа
и дълги дни без тебе съм живял!
Ах, как исках да ти кажа две слова -
сърцето ми от тях да разбереш,
но думите преглътнах - не можах...
Кога ли съм се учил на това?
Ветре, клех те
Ветре, клех те, клетва не остана.
Брат бъди ми, не ходи в Балкана!
Не оголвай кръшните върхари!
Ще те даря със сърма шити дари.
Три години либето си чакам,
три години дребни сълзи роня.
Три години, сведена над стана
с черен кенар - да не види мама.
Три години либето си чакам.
Ще го чакам, сватба да направя.
Ще поканя старите сватбари,
левент буки... и дъбици стари.
Ветрове
На кого е нужна китара без струни,
закъсняла нежност, пленени думи?
На кого е нужна нощта без звездите,
въглен вместо огън, плачът на жените?
Ветрове гонят ме през нощните клади,
а косачи раздират без пощада
душата ми млада. Ееее-еее-ееее...
Тази нощ е бедна, китара без струни,
сбогом за последно, даже без думи.
Скитница, за обич уморена птица.
Не ми трябва огън, а малка свещица.
А когато тръгна сама все нататък,
ще потърся в лицата познатия блясък
Вик
Знам, ще дойдеш ти,
няма да останеш винаги мечта -
има те навярно някъде в света...
Но не идвай ти
като нежен вятър, като дъжд смирен,
който до земята стига уморен.
С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.
Искам да пламтя,
да изгоря в твойта обич аз
като стрък обречен,
мигновено вечен.
С гръм жесток ела!
Като страшна буря, ти, във моя ден...
Дай ми ти крила - с тебе аз ще се втурна,
без да знам къде.
А ала, ако ти си
вятър безразличен или дъжд смирен и тих,
по-добре е само мечта да си останеш,
несбъдната, но жива,
за мене
да си ти...
Витоша
На Витоша, във пазухите нежни,
облак пренощува,
с утрото издигна се в лазура
и далеч отплува.
Стой, върни се, скитнико незнаен,
Витоша те чака
и по тебе - неин гост омаен -
със росата плака.
Но далеч е облакът, не чува -
плува в синевата -
странник странен,
влюбен в свободата...
Стой, върни се, скитнико незнаен -
Витоша те чака
и по тебе - неин гост омаен -
със росата плака...
Ла, ла, ла...
ВЯРА
Случайност, ти бъди благословена!
Опазена от сенки и от дъжд,
ти се яви пред мене изведнъж
и като синя птица вдъхновена.
И аз не мога, да не обожавам мига,
когато след безброй беди сърцата ни -
разбити от вражди, възкръсват от любов и си прощават.
Сега си тука. Обич ли те кара
да бъдеш с мене тиха и добра-
от страдала душа- излъчена зора
и от невяра- безусловна вяра.
ВАКАНЦИЯТА СВЪРШИ
Отлетяха дните летни
почна есен и ваканцията свърши.
Но за нея аз не мисля,
вече чакам да се видя със теб.
Защото цяло лято
си спомнях твойте думи
в съня си често чувах твоя глас:
"Нали ще дойдеш с мене тази вечер?"
Когато пак ме питаш ще дойда ли със теб -
ще кажа "да", ще кажа "да" и ти добре ще знаеш защо.
Отлетяха дните летни и отново ще се видя със теб.
Течаха бавно дните
и аз не бях щастлива,
защото всяка вечер бях сама.
Без тебе много често аз скучах.
Когато ти се върнеш,
ще дойда аз със теб,
защото знам, защото знам,
че ще ме милваш както преди.
Отлетяха дните летни
почна есен и ваканцията свърши
Отлетяха дните летни,
почна есен, вече чакам да се видя със теб.
ВЕЧЕРНА ПТИЦА
Изчезна вечерното твое лице,
но твоята вечер не чезне.
Аз виждам копнеещи, светли ръце
с крилата на песен вечерна.
Вечерната песен на нашта любов
копнее небе неизгряло.
Зад тъмен прозорец от порив и зов
просветва лице закопняло.
Не питам за слънце, за радостен ден,
не търся звезда утешима.
Небе незалязващо има във мен
и пее там птица незрима.
Дали ме докосна, дали е била
за миг любовта тази вечер?
Аз виждам копнеещи, звездни крила -
ръцете на радост далечна.
Вечерната песен на нашта любов
лети като птица вечерна.
Но вече разбирам, без порив и зов,
че вечната песен не чезне.
Не питам за слънце, за радостен ден,
не търся звезда утешима.
Небе незалязващо има във мен
и пее там птица незрима.
ВЕЧЕРНО ТАНГО
Сенките протягат ласкави ръце,
стихва и притихва моето сърце.
Глас дъждовно тъмен радостно ръми
пак безмълвни сме, пак сме ний сами.
Сенките преплитат влюбени ръце,
стихва и притихва твоето сърце.
Спускат се неверни бродещи тъми
пак безмълвни сме, пак сме ний сами.
Ти и аз избираме двореца на нощта,
ти и аз изричаме заклинащи слова.
Ние се обричаме до смърт на любовта,
ние се обичаме в двореца на нощта.
Сенките предлагат своя дълъг(?) плащ,
покривът небесен свежда се блестящ.
И отварят ни се бляскави врати
за да минем само аз и ти.
Аз те водя сякаш в чуден звезден плен,
ти пленен и звезден все вървиш до мен.
Мойта звездна дреха предано шуми
пак безмълвни сме, пак сме ний сами.
ВЕЧНАТА ИГРА
Знам една игра с неизвестен край.
С нея ти сега търсиш земен рай.
Даже уморен пламваш с ритъм нов.
Тя се казва любов.
Сам и отчужден ти не би живял
щом за миг при мен ти сега си спрял.
Даже победен знам, че си готов
с мен да бъдеш, любов.
В странен кръговрат се гонят две съдби.
С обич си богат, но често сам оставаш ти.
Вечната игра достойно ти играй.
Без начало. Без край.
ВЕЧНОСТ
Ти дойде при мен, във моя свят,
в сянката на падащия здрач.
И със бързите крила на птица
ме понесе във нощта...
И след дълъг път аз пак видях
изгрева след гаснещия ден.
И очите ти - далечен огън
разпиляха моя страх.
Ти дойде, за да остана с теб
в къщата под старото небе.
Ти дойде, за да останеш с мене,
вечността над нас да спреш.
Ти си моят път в нощта.
Ти си моят ден.
Аз те обичам.
Ти си моят свят.
ВИДЕНИЕ
текст: Павел Матев
Така прозрачен, тъй далечен
не съм те виждала до днес.
И знам, че има нещо вечно
в минутата или в мига.
Простанството се откроява,
излитат птици на ята.
И полетът им продължава
нататък - към безкрайността.
Ревнива музика се стапя.
Страстта напуска своя път.
И в тая липса на внезапност
лежи поверие за смърт.
Какво отмина? Нещо вечно
от този миг, от любовта?
Далечно и необходимо,
неоспоримо и сега.
ВЛЮБЕНИТЕ ОТ СОФИЯ
Когато дойде есента
моят хубав град
(?)
и падат хиляди листа,
нежен вятър трепти.
И влюбени минават навън
в есенния сън.
(?)
късни птици изпращат
в далечен път.
Те са с (?) криле,
с вик прощален летят.
И моя София в есента
тъй щастлива с любовта.
Остава само любовта
в златна София там -
на един площад.
И скита в улиците тя
в тебе, приказен град.
И моя София в есента
тъй щастлива с любовта.
Ти, моя София, в есента
тъй щастлива с любовта.
ВЛЮБЕНИЯТ ОРКЕСТЪР
Боже мой, какво направих аз!
Ах, защо постъпих в този джаз!
Вижте ги до мене -
те всички са ергени,
всеки ме задиря в този час.
Пианистът влюбен е във мен,
той това ми шепне всеки ден.
Топъл и лиричен, много симпатичен
той за мене просто е роден.
Всеки миг и този саксофон
ме задиря с нежния си тон.
Ужким аз нехая, а цяла съм в омая,
ала за любов не е сезон.
Може би вината е у мен самата.
Че съм си красива, палава и жива
и наверно - доста талантлива.
Вечер връщам ли се в къщи пак,
чувам стъпки в падналия мрак.
В часовете късни сърцето ще се пръсне -
барабанът ме преследва пак.
Сутрин още с първите лъчи
контрабасът почва да звучи.
А аз съм вече будна
от музиката чудна.
Ах, любов, любов, не ме мъчи!
Може би вината е у мен самата.
Че съм си красива, палава и жива
и наверно - доста талантлива.
Боже мой, какво направих аз!
Ах, защо постъпих в този джаз!
Палава и жива, разбих аз колектива
и виновната съм аз.
ВРЪЩАШ СЕ
Връщаш се пак при мен сега
както се връща закъснял снега в пролетта.
Времето бързо ми разкри,
че се завръщаш без да си разбрал любовта.
Скитал си бездомен дълго по света.
Сам напразно си очаквал радостта.
Мислил си, че лесно все така
ще намираш кът на топлота,
вярност и приятелство в беда.
Все така.
Връщаш се пак при мен сега,
но за какво ни е сега на нас любовта?
Няма да върнем онзи ден -
в пролетно слънце осветен, за нас отлетял.
Трябва ли да ме упрекваш за това?
Вярно е за теб, че всичко съм била.
Трябваше да пазиш затова нашата любов
и верността - те се срещат трудно по света.
ВСИЧКО СТАНА ИЗВЕДНЪЖ
Любовта ние с теб все заключваме
във очите, но днес тя излетя.
И със гръм, изведнъж, като мълния
в теб и в мен тя запали света.
Нека тъгата с нея да гори,
радост проблясва в нейните искри.
Нека да носим с тебе любовта
както зорница над света.
Във потока студен на годините
бяха малко за нас светлите дни.
Ала тази любов - в нас изгряла,
изведнъж днес света промени.
ВСЯКА МЪКА ИЗТРЪГНИ
Всяка мъка изтръгни,
като камък насред път.
Гледай - светлина вали, грей денят.
В този ден тъй мигновен
нямаш много време ти.
Радостта в живота
ден не пести.
Изживей го ти, изживей го цял
този ден - той е твой.
Изпрати го ти, но без капка жал
щом с любов и добро е минал той.
Изпълни го с красота,
за да знай светът - оттук
с красота си минал ти, а не друг.
Всяка мъка изтръгни,
вместо нея в свойта гръд,
цялата земя вдигни ти на път.
Изживей го ти, изживей го цял
този ден - той е твой.
Изпрати го ти, но без капка жал
щом с любов и добро е минал той.
ВЪЛШЕБНО ЦВЕТЕ
Тръгвам да търся нейде под небето.
Не със очите - гледам със сърцето.
Има на този свят цвете с вълшебен цвят.
Мен да помниш далеч от мен.
Мен да виждаш далеч от мен.
Едно цвете в нежен час
за теб ще откъсна аз.
Сняг ме засипва, леден вятър вее,
слънце ме изгаря - аз вървя и пея.
Има на този свят цвете с вълшебен цвят.
ВЯРВАЙ МИ
Вярвай ми.
Не, не исках аз смехът
да спре в този дом,
да ни гори запалената жар,
жива жар от думи,
думи зли, вярвай ми.
Не, не съм виновна.
То беше миг на слабост, само миг.
Сега горчи една лъжа,
родена в мен.
Дори в съня горчи, вярвай ми.
Вярвай ми.
Онази нощ е само сън.
Обичам те, обичай ме,
това са думи на сърцето.
Нали ме чакаш.
Аз съм сама и бързам
бързам с деня.
Един прошепнат вик
ще стигне твоя праг.
Прости ми ти, вярвай ми.
Вярвай ми.
Онази нощ е само сън.
Обичам те, обичай ме,
това са думи на сърцето.
Нали ме чакаш.
Аз съм сама
и бързам с деня.
Един прошепнат вик
ще стигне твоя праг.
Прости ми ти, вярвай ми.
Вярвай ми, вярвай ми.
О, вярвай ми...
ВЯРВАМ АЗ
Ти ще идваш дълго в нощите и в моя сън.
Близък идалечен с вятъра на любовта.
Ще протягам нежно аз ръка,към теб небе.
Ще изчезваш,като птица ти във есента.
пр:Вярвам аз,в нежен час ще бъдем двама,
две очи,две звезди-любов голяма.
Ще вървим,ще горим в една надежда,
всеки ден,озарен ще бъде с нежност.
Ти ще идваш дълго в нощите и в моя сън.
Близък и далечен с вятъра на любовта.
Ще откривам твоя глас,в гласа на тъмен дъжд.
Ще достигна огнен изгрева на пролетта.
пр:......
ВЕЧЕН БЯГ
Коя си ти? Защо, отгде и как?
Със своя път, пресече моя път.
Зора ли си или потаен мрак,
живот ли си или си моя смърт?
Не питай ти и мрак и светлина,
във мене спят и в тяхното кълбо,
живот и смърт съм аз -една жена.
Жена от грях и праведност-любов!
пр:Въртим се с теб във вечен бяг.
Но,да се стигнат,как ли могат?-
Зората с нощ,морето с бряг,
водата с лумналия огън!
Осъдени със теб на кръговрат,
дано, поне в стремеж недостижим,
да създадем един, реален свят,
с надеждата-дано го продължим!
ВМЕСТО ПОСВЕЩЕНИЕ
В душата ми угасва песента,
и огънят на любовта изстива.
Отвя ли нощен вятър радостта...?
Каква съм аз, о, мъртва или жива?
Сама до болка докога незнам-
но аз ще съм една и съща.
Един рефрен, от двама ни презрян,
витае в празната ми къща.
Какво е нужно в краткия живот-
обида или нежна дума?
Ръката ти докосна златен плод,
откъснат го захвърли по между ни.
Сама до болка през деня, в ноща-
душата ми, като свещица.
И не разбирам вече, любовта-
дали е болка или птица?
|
Фен сайт на Лили Иванова 
